Волжка България

Географско разположение

Държавата възниква край средното течение на Волга и Кама. Нейната територия включва и райони около реките Ока и Сура, а центърът ѝ е в долното течение на Волга, близо до съвременната република Татарстан.

Формиране и развитие

Създадена през VII-VIII век, Волжка България е основана от групи хора, които мигрират от западните брегове на Каспийско море към района на Волга. През следващите векове държавата се утвърждава като важен политически и търговски център.

Управление и обществен живот

Централната власт в Волжка България се поддържа от управители и съвети на местни водачи. Управлението комбинира местни традиции с административни практики, които осигуряват стабилност и ред.

Култура и религия

Общността на Волжка България се отличава с богата културна идентичност и писменост. През X век държавата приема исляма, което засилва връзките ѝ с други държави и търговски мрежи.

Търговия и връзки

Волжка България става ключов търговски възел между северните и южните региони. Тя поддържа контакти с държави по река Волга, със западните крайбрежия и с областите на североизток.

Владетели на Волжка България

Точният списък на владетелите е следният:

• Котраг Дуло ок. 665 – 690/710
• Иркхан 690/710 – 765
• Туки 765 – 815
• Урус-Айдар 815 – 865
• Габдулла Джилки син на Урус-Айдар 865 – 882
• Бат-Угор Мумин син на Джилки 882 – 895
• Алмъш Джафар син на Джилки 895 – 925
• Хасан Газан Мумин син на Алмъш 925 – 930
• Микаил Ялкау Балтавар син на Алмъш 930 – 943
• Мохаммед син на Ялкау 943 – 976
• Талиб Мумин син на Хасан 976 – 981
• Тимар Мумин Баджанак син на Мохаммед 981 – 1004
• Масгут син на Мохаммед 1004 – 1006
• Ибрахим син на Мохаммед 1006 – 1025
• Азгар син на Масгут 1025 – 1028, 1061
• Ашраф – кан Балук син на Тимар 1025, 1028 – 1061
• Ахад Мосха син на Азгар 1061 – 1076
• Адам син на Балук 1076 – 1118
• Шамгун Шам-Саин син на Адам 1118 – 1135
• Хисам Анбал внук на Ахад, син на Колън 1135 – 1164
• Улуг-Мохаммед Отяк Джанги син на Шамгун 1164 – 1178
• Габдула Челбир син на Отяк 1178 – 1225
• Мир-Гази син на Отяк 1225 – 1229
• Джелал-ед-Дин Алтьнбек Алан син на Отяк 1229, 1230 – 1236
• Гази-Барадж Бурундай правнук на Шамгун, внук на Арбат, син на Азан 1229 – 1230, 1236 – 1242
• Хисам син на Гази-Барадж 1242 – 1262
• Тухчи-Исмаил внук на Челбир, син на Иляс Ялдау 1262 – 1267
• Галимбек син на Гази-Барадж 1267 – 1293
• Мохаммед-Алам син на Тухчи-Исмаил 1293 – 1307
• Касим Булак син на Галимбек 1307 – 1323
• Булуюм-Орду Мугаллим внук на Мохаммед-Алам, син на Исмаил-Галим 1323 – 1340
• Мир-Махмуд син на Булак 1340 – 1359
• Азан Хасан син на Мир-Махмуд 1359 – 1380
• Бий-Омар син на Азан Хасан 1380 – 1422
• Галибей син на Бий-Омар 1422 – 1437
• Ябък-Мохаммед правнук на Булгом-Орду, внук на Чаллъ-Мохаммед, син на Хусаин Ашраф 1437 – 1469
• Габдел-Мумин син на Ябък-Мохаммед 1469 – 1480
• Бураш-Барадж син на Габдел-Мумин 1480 – 1502
• Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужа син на Габдел-Мумин 1502 – 1521
• Мансур син на Бураш-Барадж 1521 – 1524
• Ядкар Артан Кул-Ашраф син на Ал-Мохаммед 1524 – 1531, 1535 – 1546, 1546 – 1551, 1551 – 1552
• Мамед син на Мансур 1531 – 1535, 1546, 1551
• Хусаин Байрам Гази син на Кул-Ашраф 1552 – 1569
• Шейх-Гали Каргалъ син на Хусаин 1569 – 1584

Градове на Волжка България

Основните градове на Волжка България са били центрове на администрацията, търговията и религията:

• Болгар – главният религиозен и политически център, свързан с приема на исляма и златната епоха на държавата.
• Буляр – важно търговско и занаятчийско средище на север от Болгар, известно с крепостните си стени.
• Суар – голям пристанищен град на Волга, който обслужвал търговски пътища към север и запад.
• Танай – търговски център при устието на река Дон, свързан с връзките между Волжка България и Черноморския басейн.
• Сарай – важен административен град, включващ резиденции на владетелите и държавните служби.
• Барсгер – крепостен град, служил за защита на западните граници и контрол на северните пътища.

Тези градове са били основните възли на икономическия и духовен живот на Волжка България.