Именник на българските владетели

Най-старият достигнал до нас препис на Именника се съдържа в т.нар. Уваров сборник (днес в Руската държавна библиотека, Москва), съставен в края на XV век. Текстът е вписан в „Елински и римски летописец“, без да бъде отделен като самостоятелно произведение. По-долу е даден точният старобългарски текст, дума по дума, без каквато и да е съвременна редакция – с оригиналния правопис, цифрите с кирилска цифир и прабългарските календарни термини.

Оригинален текст

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем.

Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь.

Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь.

Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь.

Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь.

сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами.

И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ.

Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем.

Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем.

твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем.

Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом.

Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь.

Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь.

Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь.

Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад.

Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм

Бележка: Цифрите с ҃ (титла) са кирилска цифир – напр. ҃т = 300, ҃ри = 150, ҃ѯ = 60, ҃ка = 21 и т.н.

📖 За текста: Това е най-старият запазен препис на Именника. Съдържа списък на българските владетели от легендарния Авитохол до Умор, като за всеки са посочени години на управление, род („рѡд“) и прабългарско календарно название („лѣт ему …“). Преписът е направен в руски книжовен център, но запазва старобългарските форми.

Източници

Уваров сборник (РГБ, Москва), края на XV в.
Московски препис (XVI в.) и Погодинов препис (XVI в.) – за сравнение.
„Именник на българските ханове“ – новобългарски превод и тълкувания.