Влашко – пълен списък на владетелите

Ранни владетели и легендарни войводи (ок. 1247 – 1310)

Първите известни владетели на територията на Влашко се споменават в унгарски и византийски хроники. Те управляват отделни области (Олтения, Арджеш) и поставят основите на бъдещото обединено княжество.

• Мишеслав (Mislav) – ок. 1247 – ок. 1272 – войвода в Арджеш, споменат в унгарски грамоти.
• Сенеслав (Seneslav) – ок. 1272/1275 – 1279 – наследник на Мишеслав, управлява в Арджеш.
• Литовой (Litovoi) – ок. 1247 – 1279 – войвода на Олтения и Арджеш, води борба с унгарското кралство.
• Бербат (Bărbat) – 1279 – ок. 1290 – брат на Литовой, продължава съпротивата срещу унгарците.
• Раду Негру (Radu Negru) – ок. 1290 – ок. 1310 – легендарен основател на Влашко, според по-късните летописи.
• Тихомир (Токомерий) – ок. 1290 – ок. 1310 – баща на Басараб I, владетел в Арджеш.

Династия Басараб (1310 – 1714)

Династията Басараб управлява Влашко повече от четири века. Тя дава най-известните владетели на княжеството, включително Мирчо Стария, Влад Цепеш и Константин Бранковяну. По време на този период Влашко утвърждава своята независимост и културна идентичност, като българският език остава официален в администрацията и църквата.

Първи Басараби (1310–1386)

• Басараб I (1310–1352) – основател на династията, утвърждава самостоятелността на Влашко.
• Николае Александру (1352–1364) – син на Басараб I, укрепва съюзите със съседните владетели.
• Владислав I Влайку (1364–1377) – син на Николае Александру, води войни срещу Унгария.
• Раду I (1377–1383) – син на Николае Александру, поддържа мирни отношения.
• Дан I (1383–1386) – син на Раду I, родоначалник на клона Данещи.

Златен век – Мирчо Стария и наследниците му (1386–1456)

• Мирчо Стария (1386–1394, 1397–1418) – един от най-силните владетели, води успешни битки с османците и утвърждава властта си в Дунавската долина.
• Влад I Узурпатор (1394–1396) – болярски избраник, свален от Мирчо.
• Михаил I (1418–1420) – син на Мирчо, управлява кратко.
• Раду II Празнаглава (1420–1422, 1427–1431) – син на Мирчо, свалян и възстановяван.
• Дан II (1422–1426, 1427–1431) – син на Дан I, води борба с Раду II.
• Александру I Алдя (1431–1436) – син на Мирчо, утвърждава властта си.
• Влад II Дракул (1436–1442, 1443–1447) – баща на Влад Цепеш, член на Ордена на Дракона.
• Мирчо II (1442) – син на Влад Дракул, управлява няколко месеца.
• Басараб II (1442–1443) – син на Дан II, временно сваля Влад Дракул.
• Владислав II (1447–1448, 1448–1456) – син на Дан II, води война с Влад Цепеш.

Влад Цепеш и съперници (1456–1508)

• Влад III Цепеш (1448, 1456–1462, 1476) – известен с твърдото си управление и борба срещу османците.
• Раду III Красивия (1462–1473, 1474) – брат на Влад, управлява с турска подкрепа.
• Басараб III Стария (1473, 1474, 1475–1476) – син на Басараб II, сменян многократно.
• Нягое I (1473–1475) – краткотраен владетел.
• Влад IV Калугарул (1481, 1482–1495) – син на Влад Дракул, стабилизира страната.
• Раду IV Велики (1495–1508) – син на Влад IV, период на относителен мир.

Борби за престола (1508–1600)

• Михня I Злия (1508–1509) – син на Влад Цепеш.
• Влад V Младши (1510–1512) – син на Влад IV.
• Нягое Басараб (1512–1521) – син на Басараб IV, покровител на църквата и книжнината.
• Теодосие (1521–1522) – син на Нягое.
• Раду V Афумати (1522–1523, 1524, 1525–1529) – син на Раду IV.
• Владислав III (1523, 1524, 1525) – син на Влад V.
• Раду VI Бъдика (1523–1524) – син на Раду IV.
• Мойсе (1529–1530) – син на Влад IV.
• Влад VI Инекатул (1530–1532) – син на Влад V.
• Влад VII Винтила (1532–1535) – син на Раду IV.
• Раду VII Паисий (1535–1545) – син на Раду IV.
• Мирчо V Чобанул (1545–1552, 1553–1554, 1558–1559) – син на Раду IV.
• Раду VIII Илие (1552–1553) – син на Раду V.
• Патрашку Добрия (1554–1558) – син на Раду VII.
• Петру I Младши (1559–1568) – син на Мирчо V.
• Александру II Мирчо (1568–1574, 1574–1577) – син на Мирчо V.
• Винтила (1574) – син на Патрашку.
• Михня II Турчин (1577–1583, 1585–1591) – син на Александру II.
• Петру II Церцел (1583–1585) – син на Мирчо V.
• Штефан I Сурдул (1591–1592) – син на Михня II.
• Александру III Злия (1592–1593) – син на Михня II.
• Михаил II Смелия (1593–1600) – обединител на Влашко, Трансилвания и Молдова за кратко.

XVII – началото на XVIII век (1600–1714)

• Симион I Могила (1600–1601, 1602) – син на Михаил Смелия? Всъщност от фамилията Могила.
• Раду IX Михня (1601–1602, 1611, 1611–1616) – син на Михня II.
• Раду X Шербан (1602–1611) – син на Раду IX.
• Гаврил I Могила (1616, 1618–1620) – брат на Симион.
• Александру IV Илиеш (1616–1618, 1627–1629) – син на Раду IX.
• Раду XI Илиеш (1632) – син на Александру IV.
• Матей I Басараб (1632–1654) – един от най-стабилните владетели, покровител на изкуствата.
• Константин I Шербан (1654–1658) – син на Раду X.
• Михня III (1658–1659) – син на Михня II.
• Георги I Гика (1659–1660) – първият владетел от фанариотски произход.
• Григоре I Гика (1660–1664, 1672–1673) – син на Георги I.
• Раду XII Леон (1664–1669) – син на Раду IX.
• Антоний Попещи (1669–1672) – от болярски род.
• Георги II Дука (1673–1678) – владетел от молдовски произход.
• Шербан II Кантакузин (1678–1688) – от знатния род Кантакузини.
• Константин II Бранковяну (1688–1714) – последният велик владетел от династията Басараб, покровител на културата и църквата.

Фанариотски период (1716 – 1821)

След 1716 г. владетелите на Влашко се назначават пряко от османския султан измежду фанариотските гръцки фамилии от Цариград. Този период се характеризира с чести смени на трона и нарастваща зависимост от Османската империя, но въпреки това влашките институции и българската книжовна традиция продължават да съществуват.

• Йоан I Маврокордат (1716–1719) – първият фанариот на престола.
• Николае II Маврокордат (1716, 1719–1730) – син на Йоан.
• Константин III Маврокордат (1730, 1731–1733, 1735–1741, 1744–1748, 1756–1758, 1761–1763) – управлява общо шест пъти.
• Григоре II Гика (1733–1735, 1748–1752, 1756–1758) – син на Григоре I.
• Матей II Гика (1752–1753) – син на Григоре II.
• Скарлат I Гика (1758–1761, 1765–1766) – син на Григоре II.
• Александру V Ипсиланти (1774–1782) – от фанариотския род Ипсиланти.
• Николае III Караджа (1782–1783) – от фамилията Караджа.
• Михаил III Суцу (1783–1786, 1791–1793, 1801–1802) – от рода Суцу.
• Александру VI Морузи (1793–1796, 1799–1801) – от фамилията Морузи.
• Константин IV Ханджери (1797–1799) – от фанариотски род.
• Константин V Ипсиланти (1802–1806) – син на Александру V.
• Александру VII Суцу (1806, 1818–1821) – син на Михаил III.
• Йоан II Караджа (1812–1818) – от фамилията Караджа.
• Александру VIII Ипсиланти (1821) – син на Константин V, ръководи въстание в Молдова и Влашко.

Късни владетели (1821 – 1859)

След гръцкото въстание от 1821 г. османците въвеждат местни владетели от болярски произход. През 1859 г. Влашко се обединява с Молдова, което слага край на самостоятелното княжество.

• Григоре IV Гика (1822–1828) – от старата болярска фамилия.
• Александру IX Гика (1834–1842) – син на Григоре IV.
• Георги III Бибеску (1842–1848) – от болярския род Бибеску.
• Константин VI Кантакузино (1848–1849) – временно правителство.
• Барбу I Штирбей (1849–1853, 1854–1856) – от фамилията Штирбей.
• Александру Йоан Куза (1859–1866) – избран за владетел на обединените княжества Влашко и Молдова.